Всеки ден ставам с мисълта за теб... до тук добре, нали? Звучи прекрасно! Но тази мисъл е друга, че не си до мен. Не споделям другата половина на леглото ти, не се храниш с мен, не се смееш с мен... Мисля си за сънената ти физиономия и разрошена коса. За дрезгавият ти глас, докато се разсъниш. Времето, което прекарваш да оправиш външният си вид преди да излезеш за среща. Да слушам музиката, която записа за колата си. Да тананикам с теб любимата ти песен. Да ти правя забележка, всеки път, когато подвикваш на другите шофьори... Мисля си за начина, по който гледаш отражението си в огледалото за обратно виждане и ми намигаш. И затова, как полагаш ръка на бедрото ми докато ми се усмихваш... а понякога дори ме дразниш с палавото си поведение.

За онези дребни неща, които те радват, но аз не съм там да им се насладя заедно с теб.

Дали... Дали тя те вижда така, както аз бих те гледала всеки път...?

из “Дневници и нощници на една грешница”
19 май 2016 год.