Аз не мога да обичам като нормалните хора. Моята любов ранява, влудява и обърква. Аз не съм от кротките, мили и добри жени. Аз съм своенравна, инатлива, горда и ранявам с лекота. Моето „обичам те” винаги е последвано от стотици „мразя те”. Но ти такава ме поиска, аз такъв те пожелах – пълна моя противоположност. Ти си мил, добър, нежен и възпитан. Ти умееш да обичаш и умееш да прощаваш. Аз умея да ранявам. За какво съм ти такава? Комбинация от огън, лед, обич и омраза. Лесно обиждам, с нищо не се примирявам, не зачитам чужди чувства, особено твоите. За какво съм ти такава? Аз не мога да обичам като нормалните хора. Един ден съм мила с теб, после месец ти се сърдя. Минута си ми скъп, после иде ми да ти крещя. Как изобщо ме търпиш? Ти си толкова добър с мен, а пък аз съм истински проблем. И както вече казах – аз не съм нормална, нито любовта ми. Но пък те обичам. Обичам те с моята обсебваща любов, обичам те по начин, неописан още в книга, обичам те така, че се задушавам при мисълта, че няма да си с мен. Обичам те дори когато те ядосвам, обичам те когато те разсмея, когато пиша ти безброй обиди, когато карам те да страдаш. Аз съм си такава – странна, луда и на моменти те побърквам. И не че те ревнувам – аз просто вътрешно умирам само като си представя, че друга може да те има. И няма да го разбереш – аз сама не се разбирам. Зная само, че обичам те и без теб вътрешно умирам!...