Той, както ароматът му по дрехите ми изчезва. Тръгна си... Всеки път си тръгва. Идва, опияняваме с думи, жестове, усмивки и аромати... после нито дрехата ми помни парфюмът му, нито кожата ми помни докосванията. А паметта ми рисува нови декори и сцени за следващото посрещане. Кога? Че кой ти казва... идваш и си заминаваш, винаги толкова неусетно, толкова бързо, че след теб изминалите ден-два са в мъгла. А времето продължава да отмива всичко останало от теб по мен...

D-mir