Правил си много грешки. Повярвай ми. Нито ще е първата, нито ще остане последната. Дори предвиждаш, кога грешката просто ще се случи. Просто ще я допуснеш. Нарочно. Съвсем осъзнато.

И после...

Вероятно си мислиш, че никога не ще повториш грешката нали...

Но... Защо не?!

Казваш си, че ти е било хубаво, знаеш разбира се, че нищо няма да стане, ще има наранени, намразени, неприятелски настроени отношения отново. И какво от това? Това е като игра, която има много варианти да се преиграе водещи до самоунищожение и само с един единствен вариант до “happy еnd”. Ти нямаш идея колко пъти ще ти се наложи да се преродиш (сгрешиш) и да поемеш отново. Докато не изиграеш всички възможни вариант и не спечелиш.

Какво?

Не знаеш, но вероятно има някаква утеха накрая нали, за всичките ти изхабени животи, усилие, безсънни нощи, разбити сърца, празни надежди и несполучливи опити...

Дали?

Не е сигурно, просто се надяваш този път (вариант) да стига до “happy end”-да.

D-mir