Ах... ако знаеш, колко вечери подред мисля за теб. Когато се прибирам тук... На единственото място, на което мога да те срещна. Ти не знаеш, но много вечери преди да заспя, мислено се обличам и тръгвам към теб... Стигам вратата ти и се връщам обратно. Не ме е страх - напротив искам да те видя. Облечен в небрежни дрехи, с влажна коса - толкова нормален... толкова ТИ. И все пак... се връщам.

А други вечери, знаеш ли... връщам се на плажа. Спомняйки си вълните, думите и желираните бонбони... Нищо не може да ми отнеме тези спомени...

Връщам се назад... Гледката към звездите от твоята тераса... това е нещо което искам да помня. Искам да помня и допирът ти, да те усещам зад мен... притискайки ме към ръба.

Мислено ме притегляш към себе си...

...но разумът ми ме спира.

Сърцето ми е скитник...

...а при теб (макар и рядко) намира подслон.

…

…

…

Защо ми е трудно да се усмихвам, а пред теб го правя толкова естествено...

"Искам ... "

Думи, които не мога да довърша, нито тук... нито на глас...

D-mir