ПРОШКА ЗА ПАЛАЧА

Боли ме кървавото тяло.

Изпълва се зад мен площадът.

От мойта кръв обезумяла,

реве тълпата: "Нека страда!"

и оня, с черната качулка,

опитва с нокът острието;

и, пъргав като невестулка,

се стрелва ножът по сърцето...

ала кръвта ми е измама -

пак някой луд тълпата буни,

че за палача прошка няма,

щом жертвата не го целуне...

И тръгват праведници-юди,

продали ме за трийсет гроша,

сакати, куци, слепи, луди,

попове гъгнат: "Дай му прошка!";

и шурва черна кръв - повторно.

Сам ножът прошката изстрада -

от мойта шия непокорна

палачът си изкарва хляба...

Притихнали след пиршеството

трупа човеците понасят.

Напразно им е тържеството -

душата, гневна, се възнася,

видя как тялото й плаче,

когато Богу се предава

и плю в лицето на палача:

"На робите не се прощава!"