Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Из "Дневници и нощници на една грешница"...
Автор: natalin4eto Категория: Лични дневници
Прочетен: 252220 Постинги: 69 Коментари: 311
Постинги в блога
2  >  >>
23.06 15:23 - Всеки ден

Всеки ден ставам с мисълта за теб... до тук добре, нали? Звучи прекрасно! Но тази мисъл е друга, че не си до мен. Не споделям другата половина на леглото ти, не се храниш с мен, не се смееш с мен... Мисля си за сънената ти физиономия и разрошена коса. За дрезгавият ти глас, докато се разсъниш. Времето, което прекарваш да оправиш външният си вид преди да излезеш за среща. Да слушам музиката, която записа за колата си. Да тананикам с теб любимата ти песен. Да ти правя забележка, всеки път, когато подвикваш на другите шофьори... Мисля си за начина, по който гледаш отражението си в огледалото за обратно виждане и ми намигаш. И затова, как полагаш ръка на бедрото ми докато ми се усмихваш... а понякога дори ме дразниш с палавото си поведение.

За онези дребни неща, които те радват, но аз не съм там да им се насладя заедно с теб.

Дали... Дали тя те вижда така, както аз бих те гледала всеки път...?

 

 

из “Дневници и нощници на една грешница”
19 май 2016 год.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 141 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 23.06 15:24

Жените, които са трудни за разбиране, са още по-трудни за изоставяне. Те си тръгват сами. Пет секунди. Толкова ти трябвало, за да разбереш дали двама влюбени се разбират, или преиграват. Тази категоричност ми пасваше идеално на ината. После оставихме хороскопа за съвместимост на всички останали, които не разбират, че са един за друг, от езика на тялото. Разбирахме се дори тогава, когато светът не искаше да ни разбере и размазваше мечтите ни.

Криехме надеждите под завивката, докато топлихме телата си едно в друго. Така неусетно се ражда любовта и също толкова неусетно с нея умира разбирателството.

Дали защото ти се влюби в някоя друга, за която ме помисли, дали защото аз търсих бунтар, който приех за свой щит и изведнъж той отправи стрели към мен. Точно когато спрях да се пазя, защото вярвах, че ще ме опазиш от себе си даже.

Гледаш ме по начин, който завърта света в границите на стомаха ми, но думите ни се разминават в пространството. Блъскат се в стените около нас, както аз блъскам с ярост вратата на излизане от стаята. Ти не разбираш какво искам, аз не знам какво чуваш. Любовта е отражение на характерите ни. Нашите се оказаха тежки и я задъхват, а нас задушават.

Търся грешките в себе си, както вярно куче гледа виновно, след като е направило пакост. Променям начините, по които се отнасям към теб, за да видя нови резултати. В отношенията е така – трябва да дадеш, за да получиш, и не се отказваш лесно, защото пътища много още преди да се обърне колата. Ние в кола не сме се качвали, а бяхме двама хванати за ръка, вярващи боси и откриващи път към щастието, но изведнъж езикът се превърна в отживелица.

Няма да крещя повече, няма да плача, няма да те прогонвам и после да те връщам с онези съобщения, които те карат да заровиш глава в скута ми. Тих, смирен, мой. Това не е разбирателство, а умора, която ни помага за момент да се отклоним от неизбежното.

Има ли значение колко се обичаме, когато не се разбираме?

Страхът, че ще ме накараш да се съмнявам как друг ме разбира по-добре, е на крачка разстояние от вярата, че друг ще ме докосва по-добре.

Приемам любовта в нейната цялост, но не и когато ме чупи на две. Няма жена, която иска, ако я попитат „обичаш ли го?“, да отговаря с „обичам себе си първо“, но теб ли да разбирам или себе си първо?

Мислиш ли, че има жена, която стои там, където нямат време да я разберат. Няма да се превърна в такава. Глупаво е да сменяш темата, защото отговори не искаш да търсиш. Дразни ме, когато телефонните ни разговори са кратки, защото сме прекалено предпазливи да не започне някой нов скандал. Тежи ми, че говориш върху думите ми и продължаваш изреченията с грешни заключения, млъкваш, когато не трябва. Дори в мълчанието си не се разбираме.

Готова съм да си тръгна, достатъчно време объркваш нашето темпо. Спираш, тръгваш рязко, губиш синхрон, а двама души без общ смисъл могат да се нарекат само по един начин – изгубени.

Толкова пъти пропускаш желанията ми, но не ме напускаш наистина. Знаеш ли, минавала съм оттук и не си бях купувала билети пак до дестинация „раздяла“. Жените ги усещаме тези неща. Остави ме да тръгна неразбрана и влюбена, защото да загубя любовта си мога, но да се откажа от себе си - не. Мога и сама, а ако ти не можеш, ще ме намериш отново и всичко ще започнем от начало. От там, където под завивките тялото ни ставаше едно, когато разбирахме другия, преди да ценим само любовта, която си създадохме. Не си ли науча урока? Жените, които са трудни за разбиране, са още по-трудни за изоставяне. Те си тръгват сами.

А ти знаеш ли, че жените трудни за обичане, са още по-трудни за забравяне?

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1018 Коментари: 1 Гласове: 2
Събувам обувките, свалям палтото. По път за спалнята разкопчавам и ризата си. Смъквал полата. Ризата е вече на пода. По белият мрамор след мен остават черни петнисти парцали. Разкопчавам дантелата на сутиена, след миг се приземява беззвучно зад мен. Бикините се свличат по гладките ми бедра. След миг дантелена милувка, се изхлузват след мен. Свалям обеците и колието с неохота. Пръстена също. Лекият метал, никога не е бил толкова студен. Сякаш махайки всичко това, мога да се откъсна от теб. Разтривам уморено вратът си и се опитвам да потисна усещането на ароматът ти, който си оставил в спалнята. Сякаш преди секунда си бил тук. Сякаш си с мен…

Цялата празнота на леглото се сблъсква срещу мен. Огромен водопад от черен сатен и тъмно червен балдахин се спуска спокойно в средата на черно море от мрамор и колони. Прозорците пускат да проникне лекият ветрец, който минавайки покрай мен, не пропуска да ме погали и жадно да ми напомни за твоето докосване. Настръхнала, не знам дали от вятъра или от спомена за пръстите ти, с въздишка повдигам завивката на леглото. Плъзвам под тях, а чувственото усещане сатен-кожа ме разтърсва до основи. Порив на тъмна страст, които завивките помнят още, ме обзема.

Не сега, още малко…

В един миг, всичко спира. Времето. Ветреца, който минава като неканен гост през спалнята ми. Пердетата замръзват в размаха си. За миг и моето сърце спира своя ритъм. Затварям очи и вдишвам дълбоко, чак дробовете да запарят…

С неусетна болка, ароматът ти прониква в дробовете ми и светът тръгва отново. По-бързо, по-яростно от преди. По-ярък от преди. Изпъваш ме, преливам от теб. Сърцето ми препуска, умът ми крещи твоето име. Потъвам в черен сатен и сластен аромат. Напомняйки ми за водовъртежа от страст и извън предела на усещане.

Между земята и небето.

В безтегловност.

В моето черно сатенено море, носещо твоят аромат и име!

Из “Дневници и нощници на една грешница”

Категория: Лични дневници
Прочетен: 3776 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 12.06 20:45
31.08.2016 14:11 - Полудявай
Полудявай. Грабни ме. Целувай ме.

Разбесней ме. Пали ме пожарено.

Ти си дяволът. Хищник погубен.

Остри пръсти забивай, кошмарнико.

Късай дрехи. Изсмуквай. Опивай се.

Жива смърт и умиращо раждане.

Изтръпни ме. Люби ме мъчително.

Дълго сянката своя в мен вграждай.

Плъзгай бавно езиче непитащо.

Изтънявам и ставам невидима.

Като змии горещи се сплитаме.

Любовта е порочна зависимост.

Кръгъл кораб - земята разклатена.

Ти си бурята. Имай ме адово.

Заразяваш ме с алчност отдадена.

Попилях. Надкрещях водопадите.

Беззащитно-кошмарна. Опасна съм -

съвършена за теб като външност.

Мой си, дяволе! Мой... И безгласен.

Ти се любиш със своята същност.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 244 Коментари: 0 Гласове: 3
31.08.2016 14:09 - ...

Сълзите мъжки
струват твърде скъпо.
Те имат своята цена.
Не плаче мъж току така.
Не плаче той за всяка,
а плаче само за една!

Категория: Лични дневници
Прочетен: 112 Коментари: 0 Гласове: 1
Когато спиш с жени наляво и надясно, те се сливат в едно. И тя просто променя името, кожата, лицето, височината и гласа си. Дължина на косата, размера на гърдите, степента на епилация и цвета на дрехите варират от случай на случай. Но ти й повтаряш заучени фрази, правиш едни и същи неща, извършваш същите движения по предписания начин: "Хубаво миришеш... Ела по-близо, още... Страх ме е от теб... Толкова желая устните ти... дай да те целуна, повече не мога... О, благодаря ти, Господи, какво щастие!... Наистина те харесвам... мисля, че това е сън..." Повтаряш едно и също нещо всяка вечер на различни момичета, въоръжен с поглед на дете, което разгръща подарък. Промените водят до повторение. Парадоксално е, че коренната промяна се случва само, ако останеш верен на една жена. Донжуановците са лишени от въображение. Защото, колкото и да сменяш жените, ти си оставаш все същият мъж, все същият човек, шампиона с най-слабото съпротивление. Защото, за да бъдеш верен - трябва да имаш талант.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 176 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 31.08.2016 14:07

Знаеш ли, коя е най-жестоката болка? Да седя пред теб и да слушам лъжи, знаейки вече грозната истина. И в мен, като че ли нещо се пропуква. Наистина, точно под сърцето. Чувство ли е, плът ли е или кост… не знам. Но боли.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 111 Коментари: 0 Гласове: 3

Когато видиш една жена с нова рокля, нови обувки, прическа и перфектен грим… или е тръгнала на среща с мъж, когото иска да впечатли и да разбере какво печели с нея, или на последна с някого, когото трябва да види какво губи.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 157 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 26.06.2016 09:55
26.06.2016 09:49 - ?

Не можеш да ми се обаждаш и да ми казваш, че ти липсвам. Не искам да водя такива разговори по телефона. Не ми пиши съобщения, нито пък имейли. Не искам дори да ми пишеш на стената. Ако наистина ти липсвам, то порасни най-сетне, качи се в колата си и ела да ме видиш.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 149 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 26.06.2016 09:56
09.06.2016 15:24 - Нещо изгубено

          Най-страшното след любовта, може би, не е споменът, а това, което вече започва да изчезва в него. Това, което не успяваш да задържиш в мислите си. Отначало усещаш аромата на неговия парфюм по дрехите или в леглото си. Ароматът кара кожата ти да настръхва от болката да не можеш да заровиш пръсти в косата му. Но после ароматът изчезва и ти само се опитваш да си спомниш как миришеше любовта. След време, случайно на улицата те докосва познат полъх и сърцето ти се свива в болезнен гърч - обръщаш се, но не е той... просто не е той. Вече не помниш колко точно пъстри ставаха очите му, когато бавно и дълго потъваше в тях. Мислеше, че не можеш да го забравиш, но не е така. Бавно и болезнено го забравяш - как ухае, как изглежда, какви са на вкус целувките му, как се усмихва, как ухае. Отдалечава се все повече... и един ден ти вече няма да го помниш. Дори времето вече няма да те кара да се замисляш. Само сърцето ти все още, понякога, ще се сгърчва в неразбираема моментна самота - като, че ли някъде там в пространствата и измеренията минава твоята половин душа, но ти не можеш да стигнеш до нея... Загубена частичка от самия теб, която никога няма да намериш отново...

Категория: Лични дневници
Прочетен: 220 Коментари: 1 Гласове: 3


         Аз не мога да обичам като нормалните хора. Моята любов ранява, влудява и обърква. Аз не съм от кротките, мили и добри жени. Аз съм своенравна, инатлива, горда и ранявам с лекота. Моето „обичам те” винаги е последвано от стотици „мразя те”. Но ти такава ме поиска, аз такъв те пожелах – пълна моя противоположност. Ти си мил, добър, нежен и възпитан. Ти умееш да обичаш и умееш да прощаваш. Аз умея да ранявам. За какво съм ти такава? Комбинация от огън, лед, обич и омраза. Лесно обиждам, с нищо не се примирявам, не зачитам чужди чувства, особено твоите. За какво съм ти такава? Аз не мога да обичам като нормалните хора. Един ден съм мила с теб, после месец ти се сърдя. Минута си ми скъп, после иде ми да ти крещя. Как изобщо ме търпиш? Ти си толкова добър с мен, а пък аз съм истински проблем. И както вече казах – аз не съм нормална, нито любовта ми. Но пък те обичам. Обичам те с моята обсебваща любов, обичам те по начин, неописан още в книга, обичам те така, че се задушавам при мисълта, че няма да си с мен. Обичам те дори когато те ядосвам, обичам те когато те разсмея, когато пиша ти безброй обиди, когато карам те да страдаш. Аз съм си такава – странна, луда и на моменти те побърквам. И не че те ревнувам – аз просто вътрешно умирам само като си представя, че друга може да те има. И няма да го разбереш – аз сама не се разбирам. Зная само, че обичам те и без теб вътрешно умирам!...

Категория: Лични дневници
Прочетен: 156 Коментари: 0 Гласове: 1
09.06.2016 00:08 - Климат
 

Студено.

Колко да е студено? Минус тебе, не повече...

Другото няма значение, другото просто е климат...

Минус тебе, не повече...

но за премръзване стига...

Категория: Лични дневници
Прочетен: 128 Коментари: 0 Гласове: 2
 

И тази нощ... какво и предишните... и преди тях също... отново мисля за теб.

Какво ще стане ако ме забравиш? И ей така един ден просто нямаш помен от мен...

Сякаш никога не съм била и никога не си ме срещал? Ако се разминем по улицата...или пък пътуваме в един вагон, в едно купе... Ще те пленя ли отново, както в началото?

Ароматът ми ще пробие ли твоята стена от безпаметност? Ще проникне ли в теб?

Ще ме познаеш ли?

Ами устните ми, тези които страстно си целувал? Ще се зачудиш ли отново, какъв им бе вкусът?

А очите ми? Ще потънеш ли отново в моето сиво море... ще поискаш ли да не изплуваш от дъното? 

Ще си спомниш ли?

Ами ако ме докоснеш? Ще разпаля ли отново онзи пламък който гореше в теб през онази вечер? Ще поискаш ли отново да изгориш... с мен? 

Ще ме пожелаеш ли отново?
...

Питам се... просто от любопитство...

Защото аз забравих... помниш ли? Загубих те. После пак те преоткрих... Но някак беше късно... 

Понякога ми се иска да не помня... понякога ме боли от спомени.
...от горещи целувки

...от топли погледи

...от парещи докосвания

...от огъня в мен

...от спомени с теб

...от невъзможното с теб

...от неизбежния край

...от пагубната съвест

...от безкрайната самота 

...от безсънните нощи

...от мислите ми по теб...

Понякога ме боли...

Но понякога се усмихвам.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 148 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 08.06.2016 16:06

Древните гърци са имали шест думи за любовта. Те биха били доста шокирани от използването ни на простото, но понякога трудно за изричане "Обичам те!" към специалния човек, и подписването на имейл с подобното му "с обич". И не, не биха били изненадани толкова от имейла, колкото от това, че използваме една и съща дума, говорейки за любовта. Защото на древните гърци са били известни шест различни типа любов. Кои са те и защо познанието им може да промени живота ни?

Ерос

Първият вид любов носи името на гръцкия Бог и изразява идеята за сексуална страст и желание. Но гърците не мислили за ероса като за нещо позитивно. Всъщност ерос бил опасен, пламенен и ирационален. Любов, която може да вземе контрол над теб и да те обладае. Ерос плашел гърците, но дали днес ние целенасочено не се стремим именно към него и към лудостта на влюбването?

Филиa

Вторият вид любов е дълбокото приятелство или филиa, която гърците ценели много повече от ерос. Филиa се появява между братята, били се рамо до рамо в битка. Тя е демонстрирането на лоялност към приятелите и готовността за саможертва. Във времето, в което имаме стотици приятели във facebook, към колко от тях изпитваме този тип любов?

Лудус

Игривата любов, която се ражда с флиртуването и първите моменти във връзката. Но лудус може да бъде наречено и състоянието ни на щастие, когато сме навън, танцувайки цяла нощ с непознати. Малко от лудус е може би точно това, което ни е нужно, за да освежим любовния си живот.

Агапе

Агапе е безкористната любов. Тя е любовта, която давате на всички хора, независимо дали са ваши близки или далечни непознати. Агапе е любовта-дар, най-висшата форма. И като че ли най-липсващата по света днес. Нивата ни на съчувствие към околните рязко спадат през последните години и агапе е застрашен вид любов, която има нужда да бъде съживена.

Прагма

Петият вид любов се появява единствено в дългогодишните двойки, при които прагма преминава в дълбоко разбирателство. Прагма е да правиш компромиси, да показваш търпение и да бъдеш толерантен. Ние хвърляме толкова енергия в това да се влюбим, а имаме нужда да научим и как да оставаме влюбени. Прагма е точно за това – да полагаш усилия да даваш любов вместо да очакваш да я получаваш.

Филавтия

Последна е любовта към самия теб. Но тя има две разновидности – себичният и нездрав нарцисизъм и силата да обичаш себе си така, че да увеличиш любовта, която даваш на околните. Ако обичаш себе си ще има много какво да дадеш на другите.

Днес ние търсим всички тези любови, увити в един единствен човек или сродна душа. Посланието на древните гърци обаче е да „възпитаваме“ разнообразните видове любов и да изоставим манията ни в съвършенството. Не очаквайте един човек да може да ви даде и изобилие от лудус и ерос и агапе и прагма. Въведете шестте вида любов в мислите и думите си и се опитайте да усъвършенствате най-великото от всички изкуства.

източник: credobonum.bg

Категория: Лични дневници
Прочетен: 262 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 02.06.2016 10:37
02.06.2016 10:27 - Ароматът ти...

Той, както ароматът му по дрехите ми изчезва. Тръгна си... Всеки път си тръгва. Идва, опияняваме с думи, жестове, усмивки и аромати... после нито дрехата ми помни парфюмът му, нито кожата ми помни докосванията. А паметта ми рисува нови декори и сцени за следващото посрещане. Кога? Че кой ти казва... идваш и си заминаваш, винаги толкова неусетно, толкова бързо, че след теб изминалите ден-два са в мъгла. А времето продължава да отмива всичко останало от теб по мен...

D-mir



Категория: Лични дневници
Прочетен: 122 Коментари: 0 Гласове: 0
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: natalin4eto
Категория: Лични дневници
Прочетен: 252220
Постинги: 69
Коментари: 311
Гласове: 5763
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031